Според най-разпространената версия за класифициране на унгарския език (угорски език от Фин-угорската езикова група, като част от Уралското езиково семейство), унгарския разполага с доста близки езици, но никой от тях не е разбираем за унгарците.

Според броя на говорещите майчиният си език, унгарският е на 14 място в Европа и на първо място за най-говорим език, който не е от индоевропейското езиково семейство. В Европа, освен унгарският, естонският, финландският и баският език също не принадлежат към тази група, което означава, че нямат нищо общо с германските, латинските или славянските езици.

Според проучванията на етимолози, в унгарския език има над един милон думи, като думите с фин-угорски прозход са само около хиляда! В унгарския език ударението е постоянно, винаги пада върху първата сричка от думата, За разлика от българския език, в него не се наблюдава редуциране на различните гласни в думата, всички от тях се изговарят ясно и отчетливо.

В унгарския език няма граматически родове, но съществува така нареченото дефинирано и недефинирано глаголно спрежение, което можем да срещнем и в езика кечуа например.

Унгарският език има невероятната способност да изразява цели изрази с една дума, например: „Segithetek?” – „Мога ли да помогна?” или „Megkérhetnélek?” – „Мога ли да те помоля?”. При въпросни форми, образувани с фразеологичен глагол (изпълняващ в случая ролята на префикс), може да се се отговори само с него, например: „Felmentél?” (Kачи ли се горе?) – „Fel”, което е префикса, с който се определя посоката „нагоре”.

Подобно на китайския и японския, в унгарския език имената на хора се пишат в обратен ред – пьрво се изписва фамилията и след това личното име. Това е така, защото унгарците дефинират имената си, като определителна структура, например: Сабо Естер - (Коя Естер? - Сабо Естер).

Унгарците, за разлика от другите народи, изписват обратно и датата – първо се изписва годината, после месеца и най-накрая деня, например: 2016.01.01

Унгарците не се чукат за наздраве с чаши или халби с бира, защото според легендата така са празнували командващият австрийските войски барон Юлиус Якоб Хайнау и неговите подчинени на 6 октомври 1849г., в Арад, след разстрела на 13-те полковника, участвали и ръководели сраженията срещу австрийските и руските войски по време на Унгарската революция и борба за независимост от 1848-49г.

В унгарските традиции съществува обичаят омъжената жена да вземе цялото име на мъжа си, без да си запази собственото име, например ако тя се казва Szabó Beáta, а той се казва Kovács István, то тогава нейното име с помоща на образуващата семейното име на жената наставка – „né” ще стане Kovács Istvánné, което в миналото е означавало „жената на Ищван Ковач”, а в днешно време, благодарение на изменената функция на образуващата наставка означава определение за семейния статут на жената, и звучи като ”омъжената за Ищван Ковач”. Среща се и другата, по-нова форма на изписване на името на омъжената жена, при която тя взима само фамилията на мъжа си, но остава моминскaта й фамилия и личното име, например: Kovácsné Szabó Beáta, което означава „омъжената за Ковач, Беата Сабо”.

Унгарците казват „мама” на…бабите си. Всъщност наименованието на „баба” на унгарски е „nagymama”, но една от галените форми на тази дума е „мама”. На унгарски израза „бях при мама”, на български означава всъщност – „бях при баба. За сведение майка на унгарски е „anya” и думичката „мама” по никакъв начин не се свързва с нея.

Унгарците (дори и във всекидневния разговорен език) никога не казват в магазина „Искам/дайте ми един хляб”, а „Бих желал да купя един хляб”, „Учтиво ви моля за един хляб” или „Бъдете така любезен/на да ми дадете един хляб”, никога не казват на някой „Подай ми това…”, а „Мога ли да те помоля да ми подадеш това…” или „Бъди така добър да ми подадеш това…”.

В Унгария за Великден съществува обичаят девойките да се поливат с вода. В миналото (на някои места в провинцията и до ден днешен) поливането се извършвало с пълна кофа студена вода или просто девойката е била потапяна в корито за напояване на добитък от познатите младежи. За целта девойката е била облечена в най-новите си дрехи и след „поливането” е раздавала боядисани или рисувани яйца на младежите.

В днешно време вече е разпространена „по-леката” форма на този обичай – девойките (а вече и всички женски членове на семейството) се пръскат с парфюм от младежите, които декламират и един-два импровизирани стиха, за да заслужат и получат като награда великденско боядисано яйце. .

В унгарския език съществуват две отделни думи, обозначаващи червения цвят – „piros” и „vörös”. Визуално между тях няма голяма разлика, с първата се определя по-светлата гама на червения цвят, а с втората по-тъмните му нюанси.

Разликата между двете думи е в едно „неписано правило” или по-точно в контекста, в който се употребяват.

Например „piros” е символ на здраве, на новото начало, на нещо добро. Използва се за определяне на червения цвят в детските играчки, книжки и дрехи. „Piros” е и червения цвят в унгарския национален флаг. В народните песни и поговорки като цветово определение на здраве или на щастие също повече се използва „piros”, такова е и определението за червения цвят на плодове и зеленчуци, такъв е и цвета на сърцето. Великденските яйца също са„piros”, дори цвета им да е много тъмночервен.

От своя страна „vörös” се използва за определение на нещо лошо, греховно, непознато или свързано с лоши поверия. Например за опрeделенията "Червена" армия, "Червено" знаме, "Червен" терор се използва „vörös”. Същото определение за цвят се използва и за „Ад”, „Дявол”, „Сатана”. Цветът на червената коса също е „vörös”, в миналото тя е била символ на вещиците, а днес е символ на прелъстяване и разврат, затова ненапразно израза „червени фенери” също е изразен с определението „vörös”. Ако сме ядосани и почервенели от яд, цвета на лицето ни в случая на унгарски също е „vörös”.

Разбира се , има и изключение от „неписаното" правилo – например „vörös” е залеза, червеното вино и червената роза.

Чифтовите крайници и органи в човешкото тяло (очи, уши, крака, ръце), се приемат от унгарците като един орган, поради тази причина за човек с едно око или с една ръка не казват „едноок” или „еднорък”, а използват „… с половин око (половиноок)” или „… с половин ръка (половинорък)”.

В унгарският език, животните издават следните звуци : котката „Mяу!”, кучето „Вау-Вау!”, мишката „Цин-Цин!”, пилето „Чип-Чип!”, кравата „Мууу!”, овцата „Беее!”, прасето „Рьоф-Рьоф!”, жабата „Бре-ке-ке!”, петелът „Кукурикууу!”, вълкът „Аууу!”, гарвана „Кар-Кар!”, патката „Хап-Хап!”, козата „Мек-Мек!”, магарето „Ия-Ия!”, малкото мече „Брум-Брум!”, пчелата „Зюм-Зюм!”.

Само в унгарския език думата „фермер” означава „дънки” (jeans).